Какво ни дава спокойствието сред природата?

undefined

Търсенето на връзка с природата не е ново, модерно течение, а е по-скоро желание да преоткрием една изгубена връзка, каквато някога е имало. Погълнати от напрегнатото си ежедневие изпитваме желание да направим нещо, което да ни откъсне от рутината. Възстановяването на връзката с природата е един от начините да направим живота си по-интересен, да се превърнем в по-привлекателни хора, да „раздрусаме“ сетивата, да подобрим творческата си енергия, да придобием нови гледни точки и да преживеем по-интересни неща.

Предимствата, които времето прекарано сред природата ни дава са физически – ставаме по-здрави, и психологически – ставаме по-радостни, научаваме се да използваме сетивата си.

Много хора търсят връзка с природата, защото знаят, че е „полезно“, но дълбоко в себе си не успяват да извлекат максимална наслада от контакта с природата. Изглежда не сме научени как да направим времето прекарано сред природата вълнуващо и смислено преживяване.

Ето няколко идеи, които ще ни помогнат да изпитаме по-голяма наслада от контакта с природата, ще започнем да забелязваме нови неща, ще променим мисловните си модели, ще повишим нивото на нашето съзнание.

  • При следваща разходка в парка или в гората, наблюдавайте небето и се опитайте да гадаете по него как ще се промени времето. Ако в края на деня небето е червено, това означава перспектива за хубаво време. Хубавото време ще се развали, ако в небето се появят купести облаци, като захарен памук, а след това пред слънцето се забележи нежна бяла пелена.
  • „Фораджинг“ или събиране на храна от природата. Разбира се в днешно време не се налага да търсим дива храна за да оцеляваме, но това може да е чудесна игра на открито, чрез която заздравяваме връзката си с природата. Бъз, малини, боровинки, коприва, глухарчета-може би сте       опитвали много от тези храни, но не и лично открити и събрани от вас. Така обостряме сетивата, свързваме растенията със сезоните, изпитваме чистата радост от откриването на „находищата“ и не на последно място имаме някаква цел на разходката.
  • Излезте на кратка разходка и отбележете нещата, на които сте обърнали внимание. След това излезте на втора разходка и се опитайте да обръщате внимание само на тези неща, които не се движат. Така ще накарате мозъка да види неща, които преди това не и видял. Това упражнение ще направи разходката Ви по интересна.
  • При следващия излет се опитайте да определяте посоките , наблюдавайки короните на дърветата, растящи самостоятелно. Тяхната корона е по-слабо развита от север. На обяд сянката им сочи север. Смолата на дърветата тече от южната им страна . Разгледайте тревите, тези по северните склонове са по-развити и по-рано съхнат. Ако видите мравуняк, използвайте го за компас. Те се разполагат на юг от дървета или път, като южната им страна е по-полегата, а северната е по-стръмна
  • Как де откъснем децата от компютърните игри – предложете им възможност да се състезават и бележат точки не пред компютъра, а навън. Накарайте ги да се състезават в събирането на някакви горски плодове, кестени или да откриват следи от горски животни. Може да им предложите да играят на гоненица с яйца в лъжици.
  • Ако искате да почувствате природата, излезте на разходка сам. Известно е, че когато сте сам сензорните възприятия се обострят. Тишината ще ви помогне да видите и чуете повече.
  •  

Източници: „Как да се свържем с природата“ Триста Гулей, „Как да бъдем сами“ Сара Мейтланд, „Изкуството да пътуваш бавно“ Дан Кийрън, „Тялото Ви говори“ Деби Шапиро

Leave a Reply

Your email address will not be published.