Да вървиш пеш, това е свобода. Чисто синьо небе над главата, зелена трева под краката, извиващ се път пред теб……най-добрата форма на разходката е самотната разходка. Само тогава човек открива истинската свобода, отдавайки се на едно забравено удоволствие – да размишлява, да съзерцава и нищо да не възпрепятства потока от мисли. Изкуството да „ходиш пеш“ в този смисъл има много общо с някогашното поклоничество. Пилигримството е процес, насочен към израстване на личността, към себепознаване, начин за преодоляване на лични драми или с други думи – то е терапия. Практикуването на подобни пътешествия е начин да се отделим от истеричното бързане, от високо-технолгичните устройства и е път към единение с природата, което ни носи спокойствие, баланс, тиха радост. Когато вървиш по една еко-пътека погледът и мислите ти блуждаят и дори се доближаваш до състояние на медитация.
Не е нужно да сте природо – експерт за да се впуснете в приключението еко-туризъм и да изпитате удоволствие от него. Няма начин да научим всичко за природата около нас, но това не пречи да оценим цялото разнообрази от дървета, птици, цветя, треви, просто съзерцавайки и попивайки красотата им.
Разходка в гората води до понижаване нивото на кортизол (хормонът на стреса) с цели 16% в сравнение с разходка в градска среда. Изследователите също са установили снижаване нивата на кръвно налягане само след 15-минутна разходка.
Когато сте навън разглеждате обектите „в далечина“, мускулите на очите се отпускат, което води до намаляване на напрежението в тях и в главата.
Разходката в гората, на чист въздух, в съчетание с правилен хранителен режим безотказно води до намаляване на теглото.
Напоследък е доста актуално да се практикува т.н. скандинавско ходене. То е създадено като тренировъчна програма за ски-бегачите през летните месеци и представлява интензивна разходка в гората с помощта на две специални щеки. Натоварва 90% от мускулите в тялото, увеличава издръжливостта на сърцето и с него се горят два пъти повече калории отколкото с бягане.
Ходенето(движението) дава тласък и на креативността. Наскоро учени са изследвали връзката между творческото мислене и разхождането. Психолози от Станфордския университет са установили, че креативността на ходещите е по – висока от тази на седящите.
Ходенето често сред природата – в гората, планината заедно с децата е чудесен пример за тях. Няма как да очаквате детето да се научи да харесва природата, ако не го приучите на това.
Leave a Reply