Какво трябва да знаем за чистото месо

Напоследък в резултат на нарастващото безпокойство за нездравословността на индустриалните храни се провокира появата на много продукти в търговската мрежа, презентирани с кратки трогателни анотации като „фермерски“, „отгледани в естествени условия“, „ освободени от стрес и страдание“, „достъп до свободна паша“ и т.н. Лъскавите брошури и етикети са предназначени да направят нещата по-прозрачни за консуматора. Още повече, че са насочени към клиенти, които се интересуват не само от цената , а и от къде идва храната им. Във времена, когато клиентът няма време да посети мястото където се произвежда неговата храна, информацията на етикета помага да се изгради въображаема представа от къде идва храната. И тук възниква основния въпрос доколко информацията съответства на действителността. Какво означава „достъп до паша“- колко паша?, колко често? , на какъв етап от развитието на животното?. Например знаете ли, че един продукт може да се определи като биологичен, според законовите стандарти, въпреки, че е произведен по индустриален метод. Много животни, сертифицирани като био не са вкусвали свеж стрък трева в живота си, но са био, тъй като се хранят с биосертифицирано зърно, отглеждат се в супер стерилни помещения с контролирани показатели на светлината, чистота на въздуха и др. Има ферми, които отглеждат пилета в халета, животът на тези птици се отличава от тези на индустриалните по това, че ядат биосертифицирана фуражна смеска, халето има врати, които да отвеждат пилето до зелена трева. Методът на отглеждане се отразява на здравето на животното, на хранителната стойност на месото и на неговите вкусови качества.

Какво означава „пасищно“ отглеждане на животни.

„Пасищните“ птици се отглеждат в бездънни „пилешки къщи“ с размери 3,60/4 метра, половината е покрита с винил против дъжд, другата половина с мрежа против хищници. Тази конструкция позволява птицата да диша 24 часа чист въздух. Къщата е бездънна и така птицата е в 24 часов контакт с тревата и почвата. Животните ядат тревата, която преди това се е хранила със слънце. За да поддържат процесите на фотосинтеза, корените на тревата извличат вода и минерали дълбоко от почвата, същите минерали скоро ще станат част от месото на животното. Във всяка къща са настанени по 70 пилета, така получават достатъчно „лично“ пространство. Пилешките къщи биват премествани всеки ден за да се предостав на животните нова свежа трева и за да се махне пилето от собствените му екскременти. Светлината и естествената физическа активност дават допълнителен стимул на животното да расте здраво. През нощта пилето спи и не яде, това е друга съществена разлика от индустриалното пиле, което живее на изкуствена светлина 24 часа, за да може да яде постоянно. Свежата трева представлява поне 20% от дневният порцион на птицата, това е полезно защото тя съдържа минерали, фибри и други здравословни неща. Зелените растения съдържат много антитела, които обаче са много летливи и в момента, в който се окосят просто се изпаряват, ето защо е важно пилето да ги кълве директно от стъблото, за да си осигури всички тези полезни вещества. Това обяснение беше нужно за да се види разликата между окосена трева (дадена на пилетата) и предоставена им възможност за прясна трева – на стъбло.

 

Тези условия на живот изграждат имунната система на птицата и държат животното здраво, така няма нужда от лекарства.

Като резултат от този начин на отглеждане на животните, месото е чисто, вкусно и питателно.

Leave a Reply

Your email address will not be published.