Тренировка по пилатес

Тренировка по пилатес

Тренировки по пилатес за цялото тяло

Пилатес е система за физическа подготовка, разработена в началото на 20 век от Джоузеф Пилатес, на когото е кръстена тренировката. Спорта се практикува в цял свят, особено в западните страни като Австралия, Канада, САЩ и Обединеното кралство. Към 2005 г. има 11 милиона души, които редовно практикуват дисциплината и 14 000 инструктори в Съединените щати.

Спорта се развива в края на 19 -ти век като физическа култура на упражнения, за да се облекчи влошеното здраве.

В книгата си „Завръщане към живота чрез контрология“ Джоузеф П представя метода си като изкуството на контролирани движения, които трябва да изглеждат и да се чувстват като тренировка (а не като терапия), когато са правилно изпълнени. Ако се практикува често и последователно, тренировката подобрява гъвкавостта, изгражда сила и развива контрол и издръжливост в цялото тяло. Той поставя акцент върху уравновесяването на тялото, дишането, развиването на силна централна мускулатура и подобряването на координацията и баланса. Центъра на тялото, състоящо се от мускулите на корема, кръста и бедрата, често се нарича „двигателя на тялото“ и се смята, че е ключът към стабилността на човека. Системата на спорта позволява да се променят различни упражнения в обхват на трудност от начинаещи до напреднали или до всяко друго ниво, а също и по отношение на конкретните цели и/или ограничения на инструктора и практикуващия. Интензивността може да се увеличи с течение на времето, тъй като тялото се адаптира към упражненията.

Ако желаете да спортувате с професионален фитнес треньор и нутриционист може да се обърнете към Моника Карамфилова – monikafit.com

Принципи на пилатес тренировките

Днес се преподават редица версии на и повечето се основават на до девет принципа. Франк Филип Фридман и Гейл Айзен, двама ученици на Романа Кризановска, публикуват първата модерна книга за спорта „Методът на физическото и психическото състояние на пилатес“ през 1980 г. и в нея очертават шест „принципа на пилатес“. [13] Те са широко възприети – и адаптирани – от по -широката общност. Първоначалните шест принципа са концентрация, контрол, център, поток, прецизност и дишане.

Дишане

Дишането е важно в метода на пилатес. В „Завръщане към живота“ автора посвещава част от своето въведение специално на дишането „телесно прочистване чрез кръвообращение“. Той вижда значителна стойност в увеличаването на приема на кислород и циркулацията на тази оксидирана кръв във всяка част на тялото. Според автора това е очистващо и ободряващо. Правилното пълно вдишване и пълно издишване са ключови за това. Автора съветва хората да изстискат белите си дробове така като биха изстискали мокра кърпа. В упражненията по пилатес, практикуващият издишва с усилие и вдишва при обратен ход на упражнението. За да се задържат долните коремни мускули близо до гръбначния стълб, дишането трябва да бъде насочено странично, в долната част гръдния кош. Дишането на пилатес се описва като задно странично дишане, което означава, че практикуващият е инструктиран да диша дълбоко в гърба и отстрани на гръдния кош. Когато практикуващите издишват, те са инструктирани да отбележат ангажирането на дълбоките си коремни и тазови мускули и да поддържат това напрежение при вдишване. Пилатес се опитва да координира правилно тази дихателна практика с движение.

Концентрация

Пилатес изисква интензивен фокус, начинът, по който се правят упражненията, е по-важен от самите упражнения.

Контрол

„Контрологията“ е предпочитаното име от Джоузеф Пилатес за неговия метод и се основава на идеята за мускулен контрол. Всички упражнения се извършват с контрол, мускулите работят за повдигане срещу гравитацията и съпротивлението и по този начин контролират движението на тялото и апарата.

Центриране

За да могат практикуващите да контролират телата си, те трябва да имат начално място: центъра. Центърът е основната точка на метода на пилатес. Много учители по пилатес наричат ​​групата мускули в центъра на тялото – обхващаща корема, долната и горната част на гърба, ханша, задните части и вътрешната част на бедрата – като „двигателя на тялото“. Всички движения в пилатес трябва да започват от центъра и да се движат навън към крайниците.

Поток

Пилатес се стреми към елегантна икономия на движение, създавайки поток чрез използване на подходящи преходи. След като се постигне прецизност, упражненията имат за цел да се вливат вътре и едно в друго, за да се изгради сила и издръжливост. С други думи, техниката на Пилатес твърди, че физическата енергия, упражнявана от центъра, трябва да координира движенията на крайниците.

Правилна балансирана стойка

Използването на правилна стойка по време на упражнения за пилатес подобрява безопасността чрез коригиране на мускулния дисбаланс и оптимизиране на координацията.

Точност

Прецизността е от съществено значение за правилно изпълнение на пилатес. Фокусът е върху извършването на едно прецизно и перфектно движение, а не на много некоординирани и хаотични такива. Тук Пилатес отразява общата мъдрост на физическата култура, като целта е да се спечели повече от няколко енергични движения, отколкото от много хаотични и некоординирани такива. Целта е тази прецизност в крайна сметка да се превърне във нещо нормално и да се пренесе в ежедневието като благодат и икономия на движението.

Релаксация

Правилното функциониране на мускулите и подобрената умствена концентрация се подобряват с релаксация.

Издръжливост

С повишена прецизност, движението става по-ефективно, така че има по-малко стрес при изпълнение на упражненията.

Сравнение с йога

Съвременната йога, подобно на пилатес, е дисциплина на ума и тялото, въпреки че е по-вероятно часовете по йога да се отнасят по-скоро към духовните аспекти. Някои пози са сходни в двете дисциплини; например балансът на отворените крака много прилича на Навасана, поза на лодка; преобръщане е подобно на Халасана, поза на плуг; и лебедът и лицевата опора са по същество идентични с Бухангасана, поза на кобра и чатуранга дандасана, поза на планк. И двете дисциплини развиват сила, гъвкавост и фитнес. Пилатес обаче подчертава основната сила, докато йогата подчертава гъвкавостта на тялото.